ХУМУЛИН М3 300 IU 3 мл. х 5
Хумулин М3 (смес) 100 IU/ml инжекционна суспензия в патрон
(човешки инсулин)
Лекарствени форми:
Инжекционна суспензия в патрон/оптисет - предварително заредена писалка.
Мътна, бяла, водна суспензия.
1. Качествен и количествен състав:
Човешки инсулин, рДНК (insulin human, rDNA), произведен чрез рекомбинантна ДНК технология. 1 ml съдържа 100 IU човешки инсулин.
Един патрон/оптисет съдържа 3 ml, което е равно на 300 IU.
Една IU (международна единица) съответства на 0,035 mg безводен човешки инсулин.
Mixtard 30 и Humulin M3 се състоят от 30% разтворим инсулин и 70% протаминизиран инсулин, предназначен за удължаване на действието (т.е. 30% бързодействащ и 70% интермедиерен инсулин). При Insuman Comb 25 съотношението е 25:75.
2. КЛИНИЧНИ ДАННИ:
Терапевтични показания:
Лечение на захарен диабет.
Дозировка и начин на приложение:
Представлява двуфазна формула, съчетаваща бързодействащ и дълго действащ инсулин.
Обикновено предварително смесените инсулинови продукти се прилагат един или два пъти дневно, когато е необходим бърз ефект, съчетан с по-продължително действие.
Дозировка:
Дозировката е индивидуална и се определя според нуждите на пациента.
Обикновено индивидуалните нужди от инсулин са между 0,3 и 1,0 IU/kg/ден. Дневната необходимост от инсулин може да бъде по-висока при пациенти с инсулинова резистентност (например по време на пубертета или при затлъстяване) и по-ниска при пациенти с остатъчна, ендогенна инсулинова продукция.
Оптималният гликемичен контрол при пациенти със захарен диабет забавя появата на късните усложнения на диабета. Затова редовното следене на кръвната захар е препоръчително.
Храна, съдържаща въглехидрати, трябва да се приеме до 30 минути след инжекцията.
Адаптиране на дозата:
Съпътстващи заболявания, особено инфекции и фебрилни състояния, обикновено увеличават нуждите от инсулин на пациента.
Бъбречни или чернодробни нарушения могат да намалят нуждите от инсулин.
Адаптиране на дозата може да се наложи и при промяна на физическата активност или обичайната диета на пациента.
Ако пациентът премине от един инсулинов препарат на друг, също може да се наложи адаптиране на дозата.
Приложение:
За подкожно приложение. Инсулиновите суспензии не трябва да се прилагат интравенозно.
Инжектира се подкожно в бедрото или коремната стена. При удобство могат да се използват и глутеалната област или делтоидния мускул.
Подкожната инжекция в коремната стена осигурява по-бърза абсорбция в сравнение с другите места за инжектиране.
Инжектирането в повдигната кожна гънка намалява риска от случайно интрамускулно инжектиране.
Иглата трябва да остане под кожата поне 6 секунди, за да се уверите, че цялата доза е инжектирана.
Местата за инжектиране трябва да се сменят в рамките на съответната анатомична област, за да се предотврати липодистрофия.
Противопоказания:
Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества. Хипогликемия.
Специални предупреждения за употреба:
Недостатъчното дозиране или спиране на терапията, особено при диабет тип 1, могат да причинят хипергликемия.
Обикновено, първоначалните симптоми на хипергликемия се появяват постепенно, в рамките на няколко часа или дни. Те включват жажда, често уриниране, гадене, повръщане, сънливост, зачервена суха кожа, сухота в устата, загуба на апетит и дъх с мирис на ацетон.
Нелекуваната хипергликемия при пациенти с диабет тип 1 може да доведе до диабетна кетоацидоза, която...
English
